ИЗПРЕНАДЀЯМ СЕ, -ѐяш се, несв.; изпренадѐя се, -ѐеш се, мин. св. изпренадѐях се, св., непрех. Диал. Изпренадявам се; изпренадвам се. – Откак получихме писмото ти, изпренадеяхме се – заговори старецът, след като момчето му целуна ръка. – Баба ти все на пенджерата стоеше и чакаше да се подадеш. М. Марчевски, ГБ, 12–13. – Хайде, бе Ангеле, изпренадеяхме ти се. Тук младите горят от желание да те видят, да чуят какво сте направили с апостола Левски. Г. Караиванов, ЮМ, 149. – Хайде мари, Иванке, какво още чакате? Пущайте я електриката да светне, че се изпренадеяхме! Ст. Марков, ДБ, 460.